To be or not to be: ex-smoker

юни 8, 2010 at 8:58 am (От всичко по малко)

Да започнем отначало – как се става пушач?

Елементарно е. Палиш веднъж, допада ти, палиш втори път, вече си готин, палиш трети път, мммм…. колко хубаво си върви с питието, палиш за пети път и вече не можеш да пиеш кафе без цигара. Когато се ядосаш, излизаш навън с цигара, гледаш света, изпразваш си главата и се успокояваш. Психологическо или физическо? Няма значение. Те са свързани.

После започваш да се задъхваш. Качваш по-малко стълби, защото не харесваш чувството на слабост, когато си горе. Хващаш си гадже, което мрази цигарите, започваш да се замисляш цигарите или гаджето, обаче в случая по-глупавият отстъпва. Приятелите ти са все повече непушачи и също започват да ти мрънкат. Някак не върви да смениш приятелите, обаче да ти мрънкат над биричката и цигарката в петък вечер не е най-приятното и тактично нещо, което могат да направят.

Случват се някакви неща, посяват се семенца, а ти си силен човек – все по-често си мислиш „мога да спра цигарите, ако поискам“. Можеш, разбира се. Решаваш да ги намалиш, намаляш ги, после пак ги увеличаваш….. решаваш – край! Една сутрин с кафето, защото е хубав и спокоен старт на деня и една вечер с питието, защото ми харесва. Речено – сторено, както е казал народа.

Някъде около обяд започват да ти се въртят едни мисли….. „…след обяд също много обичам да пуша…“, „… нищо няма да стане, така или иначе ще намаля цигарите…“, „…само днес…“ и един ден осъзнаваш, че ти си силен човек, но се бориш със също толкова силен човек – сам срещу себе си е трудно, защото нищо не може да те подготви за истинската сила на съзнанието и пристрастеността….

Превръщаш се в изнервен човек, който осъзнава своя провал и трепери кога ще му напомнят, кой ще види колко е слаб, измисляш си оправдания, за да прикриеш фактите, мразиш се, но си приел загубата и нямаш сили за втори опит, защото не смяташ, че ще преживееш такова унижение още веднъж… Скриваш се, затваряш се, чувстваш се виновен. Решаваш, че ако не можеш да се справиш с нещо толкова елементарно като спирането на цигарите, всъщност въобще не си бил човека, за който си се мислел. Че всичко е било една заблуда, и как можеш да победиш враговете си, след като не можеш да подчиниш собствените си навици?

А всъщност ти си добър човек. Изпълняваш задълженията си в семейството, в работата, в обществото, забавляваш се и не пречиш на никой. И освен това, ти си силен човек. Но няма как да го знаеш, защото всичко, което ти се случва, е един постоянен натиск от страна на обществото около теб, че ти си сбъркан, че ти не мислиш правилно, че си напразно вироглав и какво толкова ти носят гадните миризливи цигари, защо не ги спреш най-накрая, ами се правиш на псевдо-бунтар и само си тровиш здравето, а?

Общо взето гадостта на този въпрос се равнява на тридесетия рожден ден на дъщеря ти, която в момента няма приятел, да я попиташ няма ли да ти роди внуци най-накрая.

А всъщност ти не си виновен, че това, което ти носи удоволствие, мирише гадно и малко застрашава твоето здраве, а някои хора са възпитани(или сами са се възпитали) да мразят тютюнопушенето.  Защо няма хора, които да мразят любителите на високи скорости, на екстремни спортове, колекционерите на пощенски марки,  гледачката на котки, рибарите, ловците, културистите и всички останали, които имат нещо в живота си, което им носи удоволствие?

Да бъдеш пушач е мода, но да мразиш тютюнопушенето също е мода. Ако искам, ще бъда пушач, ако не искам, няма да бъда. Никой няма право да ме кара да се чувствам виновна, че харесвам нещо, което другият не. Толкова е просто, драги ми непушачи. Позволете ми да бъда несъвършена.

Advertisements

2 Коментари

  1. paper0planes said,

    толкова вярно. мисля, че причината да мразят пушачите повече от любителите на други пороци, е свързана с пасивното пушене.
    аз лично припалвам само при някое по-купонджийско излизане с приятели..
    но пък такива все повече започнаха да се намират 😀
    това, което не ми харесва, е че пушенето се е превърнало в нещо повече от самия акт – да бъдеш готин, да бъдеш секси, да ползваш често почивка (ако работата ти позволява), да изпиташ поне блаженството като и без това цялата улица те трови с дима си etc. така е тъпо.
    обаче всеки си има своя порок. права си. никой не може да съди другия за неговия 🙂

  2. dannysmile said,

    Никога не съм разбирала модата „готините пушат“ и „пушенето е секси“, при мен нещата са силно психологически и много добре знам точно защо се получи така. А за почивките – доколкото знам, според кодекса на труда на всеки 45 минути работа се полагат 15 минути почивка. Не съм сто процента сигурна дали е точно така, но съм достатъчно убедена. Та по тази логика – „чести почивки“ са пушене на по-малко от 45 минути, а толкова често не пушат много хора.

    Радвам се, че споделяш мнението ми – защото съм забелязала, че много хора си позволяват да съдят чуждите навици и пороци, а за мен това е безкрайно грозно…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: