To be or not to be: ex-smoker

юни 8, 2010 at 8:58 am (От всичко по малко)

Да започнем отначало – как се става пушач?

Елементарно е. Палиш веднъж, допада ти, палиш втори път, вече си готин, палиш трети път, мммм…. колко хубаво си върви с питието, палиш за пети път и вече не можеш да пиеш кафе без цигара. Когато се ядосаш, излизаш навън с цигара, гледаш света, изпразваш си главата и се успокояваш. Психологическо или физическо? Няма значение. Те са свързани.

После започваш да се задъхваш. Качваш по-малко стълби, защото не харесваш чувството на слабост, когато си горе. Хващаш си гадже, което мрази цигарите, започваш да се замисляш цигарите или гаджето, обаче в случая по-глупавият отстъпва. Приятелите ти са все повече непушачи и също започват да ти мрънкат. Някак не върви да смениш приятелите, обаче да ти мрънкат над биричката и цигарката в петък вечер не е най-приятното и тактично нещо, което могат да направят.

Случват се някакви неща, посяват се семенца, а ти си силен човек – все по-често си мислиш „мога да спра цигарите, ако поискам“. Можеш, разбира се. Решаваш да ги намалиш, намаляш ги, после пак ги увеличаваш….. решаваш – край! Една сутрин с кафето, защото е хубав и спокоен старт на деня и една вечер с питието, защото ми харесва. Речено – сторено, както е казал народа.

Някъде около обяд започват да ти се въртят едни мисли….. „…след обяд също много обичам да пуша…“, „… нищо няма да стане, така или иначе ще намаля цигарите…“, „…само днес…“ и един ден осъзнаваш, че ти си силен човек, но се бориш със също толкова силен човек – сам срещу себе си е трудно, защото нищо не може да те подготви за истинската сила на съзнанието и пристрастеността….

Превръщаш се в изнервен човек, който осъзнава своя провал и трепери кога ще му напомнят, кой ще види колко е слаб, измисляш си оправдания, за да прикриеш фактите, мразиш се, но си приел загубата и нямаш сили за втори опит, защото не смяташ, че ще преживееш такова унижение още веднъж… Скриваш се, затваряш се, чувстваш се виновен. Решаваш, че ако не можеш да се справиш с нещо толкова елементарно като спирането на цигарите, всъщност въобще не си бил човека, за който си се мислел. Че всичко е било една заблуда, и как можеш да победиш враговете си, след като не можеш да подчиниш собствените си навици?

А всъщност ти си добър човек. Изпълняваш задълженията си в семейството, в работата, в обществото, забавляваш се и не пречиш на никой. И освен това, ти си силен човек. Но няма как да го знаеш, защото всичко, което ти се случва, е един постоянен натиск от страна на обществото около теб, че ти си сбъркан, че ти не мислиш правилно, че си напразно вироглав и какво толкова ти носят гадните миризливи цигари, защо не ги спреш най-накрая, ами се правиш на псевдо-бунтар и само си тровиш здравето, а?

Общо взето гадостта на този въпрос се равнява на тридесетия рожден ден на дъщеря ти, която в момента няма приятел, да я попиташ няма ли да ти роди внуци най-накрая.

А всъщност ти не си виновен, че това, което ти носи удоволствие, мирише гадно и малко застрашава твоето здраве, а някои хора са възпитани(или сами са се възпитали) да мразят тютюнопушенето.  Защо няма хора, които да мразят любителите на високи скорости, на екстремни спортове, колекционерите на пощенски марки,  гледачката на котки, рибарите, ловците, културистите и всички останали, които имат нещо в живота си, което им носи удоволствие?

Да бъдеш пушач е мода, но да мразиш тютюнопушенето също е мода. Ако искам, ще бъда пушач, ако не искам, няма да бъда. Никой няма право да ме кара да се чувствам виновна, че харесвам нещо, което другият не. Толкова е просто, драги ми непушачи. Позволете ми да бъда несъвършена.

Advertisements

Постоянна връзка 2 Коментари

Случки

юни 4, 2010 at 12:10 pm (Без категория)

by Sabino

…your lips, ruby blue…

Днес пътувах в автобуса. Шофьорът даде повече газ, но пешеходците го изпревариха, той наби спирачки, а една жена падна и се удари лошо. Жената не се държеше, пешеходците бяха до един далтонисти и червеното им се видя зелено, а пък шофьора просто се беше изнервил и искаше по-бързо да се прибере. Никой не е виновен, никой не е сгрешил. Но жената се удари лошо.

А аз от вчера имам лула. Чувството е невероятно… а и тютюнът е хубав. Пет часа по-късно цигарите все още нямаха никакъв вкус.

А бях будна пет часа по-късно заради уникалната ми способност да заглушавам иначе незаглушимата ми съвест и да „забравям“ проектите за университета до последно. Офис пакетът е най-добрият приятел на студентката в малките часове на нощта!

Деня минава, нощта и тя, спя, ставам, събуждам се, обикновено в този ред. Отивам на работа в 2, но не съм нехранимайка. Просто университетът ме призова от леглото още в 7.30 – все пак, ще боря и задръствания. Защо хората в градския транспорт постоянно се блъскат? Днес една жена се беше облегнала на мен и толкова ми писна, че аз се облегнах на нея. Пет минути лежах почти буквално на гърба й, а тя даже не се мръдна. Лудите са новите нормални…… А после могат да те набият, ако ги погледнеш лошо.

Няма нищо по-хубаво от лула на терасата в два през нощта. Това е все още неслучила се случка, но съм го правила – с цигара. Градът е безумно тих, все едно някой е дошъл и е отнесъл всички…. освен ония, дето се опитват да отворят някаква кола на паркинга долу. Не е моята, тъй че защо да им преча? И без това тишината е твърде много  – рязък писък на аларма я чупи на две…

Също не съм и гледала изгрева напоследък. Веднъж щях да дочакам джулая, обаче го пропуснах заради среднощен разговор в малка стая в Студентски, изключително задимена за размерите си, а вече беше сутрин и разговорът беше ранносутрешен… но все тъй хубав, разсеян и никога недовършен.

Случки днес и утре, случки вчера и другата седмица. Случки с теб, случки с мен… обичам живота да се случва така хубав, разсеян, вечно недовършен.

Постоянна връзка има 1 коментар