Един ден

май 25, 2010 at 11:22 am (От всичко по малко)

We are strange

Пратчет беше написал с гласа на Смърт веднъж, че във Вселена, пълна с безброй чудеса, хората се изобретили скуката. ИЗУМИТЕЛНО. И въобще не се замисляме за това, докато дните ни минават, срещаме се, разделяме се и всеки път на въпроса „какво става, нещо ново“ отговаряме „всичко си е същото“. А то не е. Всеки ден се събуждаме малко по-различни, малко по-различно. Всеки ден нещо в нас умира и нещо друго се ражда.

Например, няма нищо по-интересно от дилемата „как да кръстя този мейл“?? И нищо по-хубаво от момента, в който проклетото нещо е заминало по предназначение, а аз се чувствам малко стандартна, но какво да се прави, стандартното не винаги е лошо(някой ден и онова гласче в мен, което повтаря „няхнях, скучна си“ ще млъкне и тогава вече наистина ще съм щастлива).

Вчера беше 24.05. Чудя се какво да напиша, защото аз бях една от онези, които бяха заклеймени, че за тях този празник е само още един почивен ден. Но какво лошо има в това? Спах до късно, излежавах се до още по-късно, после под меланхоличния съпровод на Джим подредих всичко в стаята ми, а междувременно следях какво се случва в онлайн пространството по повод празника. И беше един рядко чудесен ден. Заредих се с енергия, за да мога днес, уважавайки делото на Светите Братя, да напиша този пост.

Тоя празник е малко преекспониран, да си кажа честно.

Но това няма значение. След залез слънце направих кратка разходка с един чудесен човек с прозаичната цел „вечеря“ и беше вълшебно. Кучета лаеха, коли профучаваха, комари си летяха и за капак ни излъгаха нагло в магазина (в 345 са големи лъжци, сериозно). Изобщо – романтика бе човеко! За финал – туитър с мартини и бързо в леглото. Един наистина прекрасен ден.

Замислих се този уикенд колко малко време отделям на себе си. Не на маникюра и на косата си, а на душата. Напоследък чета само Пратчет(защото се чете бързо и всъщност аз си го спомням, не го чета), слушам само радио, гледам само сериали, ставам, работя, прибирам се, лягам… И някакси ми стана твърде тъжно. Тъй че слагам ново Начало… за пореден път. Всеки ден е едно начало при мен, всеки ден взимам решения, но днес е голямо. И чета, и слушам, и гледам, и (обещавам) ще започна да снимам и даже може да се опитам…. да сбъдвам мечти.

Постоянна връзка 2 Коментари