Дъжд

април 20, 2010 at 9:42 am (От всичко по малко)

Your lips, ruby blue, never speak a sound

Будилник. Снууз, снууз, снууз, изключване. Ставам, душ, обличане, излизам. Дъжд. Работа, обяд, работа. Вали. Лекции, прибирам се, вали. Правя вечеря, хапвам, лягам си. Вали. Заспивам.

Будилник, дъжд. Излизам, дъжд. Работа, дъжд, лекции, дъжд, сънища, дъжд. Вали, вали, вали. И отново.

Уикенд! Вали. Ставам, кафе, телевизия. Чистя, готвя, хапвам. Вали. Лягам си и отново вали. Уча, работя, тичам и вечно вали.  А може би са сълзи, но някой друг плаче, ангели с убити мечти.

Лутаме се в лабиринт от сълзи, блъскаме се в стени от болка и счупени дни, обръщаме се и пак вървим. И някак знаем, че някъде има изход, че някъде там грее слънце и няма стени, няма сълзи, няма безсмислени дни. Някак знаем, че някъде там, в необозримата вселена от човешка тъга има място, където всичко е точно както искаме да бъде. Че някъде там вече няма дъжд.

Колко сила има в съзнанието на един човек? Колко сила е нужна, за да ставаш всеки ден, да излизаш в дъжда и да продължаваш напред? Колко голяма е мощта на слабата надеждица, на крехката вяра, че съществува слънце? Може би безгранична…

А Земята се върти, дъждът си вали, светът продължава да върви и всеки миг по една мечта се чупи в стена от сълзи.

Advertisements

6 Коментари

  1. Мария said,

    Много добро… Отново! 😉

  2. dannysmile said,

    Мерси 🙂

  3. Лита said,

    тия дни всички пишем за дъждовното време.. 🙂

    но някой друг плаче, ангели с убити мечти.

    хареса ми 🙂

  4. dannysmile said,

    И аз това забелязах, но след като си излях дъждовната мъка 🙂

  5. paper0planes said,

    страхотно! обожавам начина, по който си го написала, звучеше стилно и поетично. почувствах го. с мъничко тъга, но и капка надежда.

    за мен има нещо невероятно вдъхновяващо в дъждовния ден. но добрите и лошите такива ще се сменят като сезоните; няма начин да изпуснеш слънцето 🙂

  6. dannysmile said,

    Благодаря ти! Много се радвам, че ти е харесало 🙂

    И аз обичам дъждовните дни, но само понякога – ако мога да си лежа, да си чета книжка например, тогава много обичам дъждът да ромоли. Но целоседмично газене в локви ми действа… ами така 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: