Нека да е лято!

април 15, 2010 at 1:35 pm (От всичко по малко)

The way the beach is kissed by the sea

Имаше едно лято, и то беше пълно с любов и горещи, слънчеви дни. Хората се усмихваха, птичките пееха, дните се нижеха един след друг – красиви, незабравими, морско синьо-зелени и по детски златно-усмихнати.

Имаше едно лято, и то беше сладко-меланхолично. Целият свят се беше извил в крива, полу-тъжна усмивка и облаците изписваха стихове, а вятърът в клоните на дърветата изпяваше мелодии за тях.

Имаше и едно лято, и то беше дъждовно. Небето плачеше и слънцето беше сиво, а хората досадно влачеха крака, вървейки уморени нанякъде.

Имаше много лета, различни като хората, които ги оцветяваха. Идват при мен, аз им сипвам кафе и сядаме, за да разкажат. С аромат на току-що окосено сено или пък внезапно паднал дъжд, разказват историите си и аз ги преживявам с тях. Разказват за вятъра в клоните на дърветата, за делфините, които пътуват с корабите, за далечни места и невиждани цветове. За аромати никога непомирисани и за гледки никога невидяни. И аз ги усещам и виждам, аз съм там, където никой не е.

Така минават моите лета. Идва някой, с когото чакаме заедно есенния вятър. Аз винаги го чувам първа, но говоря, говоря и запушвам уши, за да забавя идващата есен. Но моят гост винаги знае, винаги чува и винаги си тръгва. Усмихвам се, изпращам го и вдъхвам за последен път аромата на сено или пък на внезапно завалял дъжд. Затварям вратата и лятото си отива.

Понякога се питам дали ще е лято, и никой няма да дойде при мен. Дали лятото ще бъде есен, или ще бъде всички минали лета? Дали тогава ще слушам моя си вятър и моите птици, или светът ще бъде една огромна сълза, в която ще се удавя? Дали имам нужда въобще от лета или това е просто една приумица на една жена, обичаща да чака и да пие кафе? Питам се, а навън пада мъгла и покрива света с тъга. Тогава си спомням за летата, които са били, и знам, че има още едно, че някъде сега е лято и трябва само да изчакам, за да дойде при мен. Да дойде със смях и слънчеви очила, със сладолед и мирис на море, да дойде и да остави зимата далеч.

Толкова е студено, когато няма лято…

Този пост участва в Blog Challenge 12: Нека да е лято! – състезание по идея на Пламен Петров от Блогатство http://blogatstvo.com/ , а темата в този кръг беше определена от предишния победител – Нина Николаева http://nikolaewa.blogspot.com/. Ако ви е харесала или пък искате да ме изкритикувате за нещо, моля, оставете коментар!