Нека да е лято!

април 15, 2010 at 1:35 pm (От всичко по малко)


The way the beach is kissed by the sea

Имаше едно лято, и то беше пълно с любов и горещи, слънчеви дни. Хората се усмихваха, птичките пееха, дните се нижеха един след друг – красиви, незабравими, морско синьо-зелени и по детски златно-усмихнати.

Имаше едно лято, и то беше сладко-меланхолично. Целият свят се беше извил в крива, полу-тъжна усмивка и облаците изписваха стихове, а вятърът в клоните на дърветата изпяваше мелодии за тях.

Имаше и едно лято, и то беше дъждовно. Небето плачеше и слънцето беше сиво, а хората досадно влачеха крака, вървейки уморени нанякъде.

Имаше много лета, различни като хората, които ги оцветяваха. Идват при мен, аз им сипвам кафе и сядаме, за да разкажат. С аромат на току-що окосено сено или пък внезапно паднал дъжд, разказват историите си и аз ги преживявам с тях. Разказват за вятъра в клоните на дърветата, за делфините, които пътуват с корабите, за далечни места и невиждани цветове. За аромати никога непомирисани и за гледки никога невидяни. И аз ги усещам и виждам, аз съм там, където никой не е.

Така минават моите лета. Идва някой, с когото чакаме заедно есенния вятър. Аз винаги го чувам първа, но говоря, говоря и запушвам уши, за да забавя идващата есен. Но моят гост винаги знае, винаги чува и винаги си тръгва. Усмихвам се, изпращам го и вдъхвам за последен път аромата на сено или пък на внезапно завалял дъжд. Затварям вратата и лятото си отива.

Понякога се питам дали ще е лято, и никой няма да дойде при мен. Дали лятото ще бъде есен, или ще бъде всички минали лета? Дали тогава ще слушам моя си вятър и моите птици, или светът ще бъде една огромна сълза, в която ще се удавя? Дали имам нужда въобще от лета или това е просто една приумица на една жена, обичаща да чака и да пие кафе? Питам се, а навън пада мъгла и покрива света с тъга. Тогава си спомням за летата, които са били, и знам, че има още едно, че някъде сега е лято и трябва само да изчакам, за да дойде при мен. Да дойде със смях и слънчеви очила, със сладолед и мирис на море, да дойде и да остави зимата далеч.

Толкова е студено, когато няма лято…

Този пост участва в Blog Challenge 12: Нека да е лято! – състезание по идея на Пламен Петров от Блогатство http://blogatstvo.com/ , а темата в този кръг беше определена от предишния победител – Нина Николаева http://nikolaewa.blogspot.com/. Ако ви е харесала или пък искате да ме изкритикувате за нещо, моля, оставете коментар!

Advertisements

9 Коментари

  1. Бетина А. said,

    Харесва ми, именно защото има сюжет, структурирано е добре и се чете с интерес. Историята е богато описана, което допринася за по-лесното визуално представяне от страна на читателите. Има силно изразено лично мнение, което винаги е много ценно при един текст (май това се води есе), имащ за цел да заинтригува читателя и да предостави своето виждане по въпроса.
    Плюс, харесва ми, защото донякъде и аз съм на едно мнение с авторката, относно това, че лятото е най-хубаво:)))
    Успех!

  2. Мария said,

    Не ме бива по подробните коментари, за което предварително се извинявам. Рядко попадам на неща, които изчитам до край, което за мен значи много. Обожавам начина ти на мислене, на писане, на изразяване… Давай в същия дух…
    п.п. И все пак силно се надявам да откриеш и приказното настроение, което носи есента, защото за мен това е най-специалното време от годината – цветовете, мекотата, романтиката, хладните утрини и вечери и галещото слънце, дори и дъжда… Нима има нещо по-красиво от това?

    • dannysmile said,

      Много благодаря и на теб, радвам се, че ти е харесало. А за есента – това също е сезон, който има много качества, заслужаващи описване – просто този път темата беше такава 🙂

  3. BLOG CHALLENGE №12 си има победител | Blogatstvo.com said,

    […] ПОБЕДИТЕЛЯТ В ПОСЛЕДНИЯ, ДВАНАЙСЕТИ КРЪТ НА СЪСТЕЗАНЕТО BLOG CHALLENGE СЕ КАЗВА (ОТНОВО)…
    БОЖИДАР КОСТОВ![…]

  4. Елена said,

    Кратичко, но много красиво написано 🙂 Накараме да почувствам мириса на сеното, на дъжда, на настроението. Благодаря, че го сподели.

  5. dannysmile said,

    Надявах се да съм успяла, но не бях сигурна, че се е получило. Радвам се, че ти е харесало 🙂

  6. paper0planes said,

    вълшебен текст. всяка дума беше нещо ново и красиво и носеше едно усещане със себе си. бих казахала, че преживях тези лета чрез думите ти. и носталгията, с която те си отиваха. ти си един прочувствен и искрен талант.
    пс: снимката е много добра 🙂

    • dannysmile said,

      🙂 Наистина много ме зарадва с думите си тази вечер 🙂
      А снимките не са мои, аз само ги намирам… макар че се надявам някой ден да започна да слагам мои снимки в постовете си 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: