Блог Първи, пост Едно

март 19, 2010 at 9:52 pm (От всичко по малко)

И така.  Гася цигарата и започвам.

Малко музика за фон: Почти 2 a.m.

Винаги съм обичала да пиша. Най-вероятно не особено интересни, леко и повече депресирани текстове, много малка част от които е видяла публика, а още по-малка – одобрение. Но в момента, в който животът ме завъртя (университет, работа, любов и други дизастъри), спрях. Не знам защо – липса на време, липса на музи, липса на мозък… причини много. Но напоследък се чувствам, сякаш съм предала онази част от мен, която обичаше празния лист и разхвърляния почерк, който бързо и почти задъхано го запълваше. Затова взех голямото Решение – да си направя блог. Пък и ме е срам да спамя приятелите си във всичките социални мрежи, тези дълги, депресирани коментари не помагат никому.

И така. Започвам. Изгасих цигарата. Затворих чатовете. Взех решение.
Не знам какво ще пиша тук. Не знам и колко често ще пиша. Не знам и кой е толкова луд, че да ме чете. Знам само, че започвам да се връщам към онази „аз“, която вярваше в красотата в болката и която умееше да казва нещата, преди да са започнали да пищят. И смятам да я открия къде е заспала и да я събудя. Не че приличам на принц, не че и тя е особено много принцеса, но сме почти такива в света, в който тя беше фея.

И може би това е момента да поясня, че говоря за себе си в поне три лица и няколко числа. Има толкова много „аз“, че не мога да се преброя. Да не ви обърква, живея в пълна хармония със себе си.

Advertisements

Постоянна връзка 3 Коментари